Знаете ли, че наричали Йордан Йовков "големия мълчаливец". Той не обичал големите компании, не бил бохем, трудно завързвал познанства, нямал трайни литературни приятелства. От бюрото си, където творял, Йовков веднъж на ден отивал в кафенето, но рядко сядал на маса с приятели. Цял живот се оплаквал от здравето си и спазвал жестока диета.

Все пак много произведения на Йордан Йовков са преведени и така светът разбира за неговия талант, дори и отвъд океана. През 30-те години разкази от циклите "Старопланински легенди" и "Вечери в Антимовския хан" били отпечатани в български вестници в САЩ и две филмови компании веднага се заинтересували и поискали да екранизират няколко романтични хайдушки разказа. Американците потърсили контакти с писателя. Те поискали да откупят авторските права и да филмират историите на Шибил и Индже.

Преговорите обаче вървели трудно - писателят боледувал често, а и дните преди Втората световна война объркали плановете на американските продуценти. Така плановете да се екранизира Йовков в САЩ се провалят.